За тайните ти пак се питам
Как поддържаш този огън,
така примамлив във очите,
съзерцавам те до изнемога
и още искам, не ми стига ?
Как успяваш с меките си длани
в прегръдките си да ме приземиш
и уж крилата са прибрани,
а усещам още трепетен летеж ?
Как донасяш радост във очите,
вливаш и такава във сърцето,
целуваш ме, блажено тръпна
и дълго се усмихвам след което ?
Как успяваш?
А дали ме интересува,
важно е, че ме обичаш,
само с тебе, обич, съществувам,
с теб животът е така различен.
© Деян Димитров All rights reserved.
