23.04.2005 г., 12:24

За теб

1.8K 0 1

                                                  За теб

И всеки път, когато тръгваш от мен в един различен свят,

разбирам колко те обичам, какъв съм бил глупак.
И всеки път, когато идваш, стар копнеж в мен ще се роди
,

за да покаже с яд на всички, че любовта я има - разбери!

Но всеки път, когато те погледна, разбирам, че не си за мен,

ти ангел мой от дявола пленен.

Но всеки път, когато те докосвам, изпитвам стария копнеж,

и чувствата живеят още, за теб са те- не са за мен.

Аз може никога да не обичам вече, аз мога вечно да тъжа,

за някой спомен тъй далечен, превърнал дните ми в самота.
И всеки път ще казвам мили, и твойто име само ще мълвя,

дори живота си любими, ако трябва аз ще прокълна.
Не ме отблъсквай повече
, кажи ми, че чувсташ същото и ти,
кажи ми, моля те любими, че и тебе те боли.
Но краят зная, то е ясно
, ний няма да сме вече с теб,

но аз решила съм го властно, че вечно ще живееш в мен.

И моля те, не ме моли да те забравя, и моля те не ме мрази,

но знаеш ли така ще бъде вечно зная, защото трябва да боли.

И болката в мене ще живее, дори харесва ми така,

защото знам, че някога отдавна и ти се чувстваше така!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моарейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е истинско... Ще се въздържа от оценка, защото като стихотворение не ми хареса много, ама иначе и много чувствено написано. С много обич и тъга... Можеби в момента ми харесва толкова, защото съм в същото положение в каквото си и ти (или поне за каквото си писала).

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...