23.04.2005 г., 12:24

За теб

1.8K 0 1

                                                  За теб

И всеки път, когато тръгваш от мен в един различен свят,

разбирам колко те обичам, какъв съм бил глупак.
И всеки път, когато идваш, стар копнеж в мен ще се роди
,

за да покаже с яд на всички, че любовта я има - разбери!

Но всеки път, когато те погледна, разбирам, че не си за мен,

ти ангел мой от дявола пленен.

Но всеки път, когато те докосвам, изпитвам стария копнеж,

и чувствата живеят още, за теб са те- не са за мен.

Аз може никога да не обичам вече, аз мога вечно да тъжа,

за някой спомен тъй далечен, превърнал дните ми в самота.
И всеки път ще казвам мили, и твойто име само ще мълвя,

дори живота си любими, ако трябва аз ще прокълна.
Не ме отблъсквай повече
, кажи ми, че чувсташ същото и ти,
кажи ми, моля те любими, че и тебе те боли.
Но краят зная, то е ясно
, ний няма да сме вече с теб,

но аз решила съм го властно, че вечно ще живееш в мен.

И моля те, не ме моли да те забравя, и моля те не ме мрази,

но знаеш ли така ще бъде вечно зная, защото трябва да боли.

И болката в мене ще живее, дори харесва ми така,

защото знам, че някога отдавна и ти се чувстваше така!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моарейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е истинско... Ще се въздържа от оценка, защото като стихотворение не ми хареса много, ама иначе и много чувствено написано. С много обич и тъга... Можеби в момента ми харесва толкова, защото съм в същото положение в каквото си и ти (или поне за каквото си писала).

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....