15.01.2011 г., 20:39

За теб

1.1K 0 0

 

 

Любовта дойде в сърцето ми като стихия,

удави ме във мъка и водопади от сълзи,

пожар от болка в мен запали.

Сърцето ми на хиляди парченца потроши.

Тогава ти се появи като с магия...

Ледът във мен с целувка топла счупи

и мигом чувствата ми върна,

но не с пари - с мечти душата купи.

От пепелта сълзите възроди,

превърна ги във нежен сноп лъчи.

Любовта ти да ме пари вечно имам нужда,

да виждам и да чувствам страстта във твоите очи.

От друго нямам нужда,

а друг дори не бих желала.

Със твоето лице,

целувки нежни,

аромат на мъж

и мъничко любов,

да се събуждам...

За по-щастливи мигове не съм мечтала.

В сърцето място нямам аз за друг!

Мечтите ми са твои,

сънят на теб принадлежи.

И вричам се със този стих, сега и тук:

ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ, ДОКАТО СМЪРТТА НИ РАЗДЕЛИ!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яни Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...