15.01.2011 г., 20:39

За теб

1.1K 0 0

 

 

Любовта дойде в сърцето ми като стихия,

удави ме във мъка и водопади от сълзи,

пожар от болка в мен запали.

Сърцето ми на хиляди парченца потроши.

Тогава ти се появи като с магия...

Ледът във мен с целувка топла счупи

и мигом чувствата ми върна,

но не с пари - с мечти душата купи.

От пепелта сълзите възроди,

превърна ги във нежен сноп лъчи.

Любовта ти да ме пари вечно имам нужда,

да виждам и да чувствам страстта във твоите очи.

От друго нямам нужда,

а друг дори не бих желала.

Със твоето лице,

целувки нежни,

аромат на мъж

и мъничко любов,

да се събуждам...

За по-щастливи мигове не съм мечтала.

В сърцето място нямам аз за друг!

Мечтите ми са твои,

сънят на теб принадлежи.

И вричам се със този стих, сега и тук:

ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ, ДОКАТО СМЪРТТА НИ РАЗДЕЛИ!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яни Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....