Отрони се като писък отчаян твоето име!
Стоим аз и ти - вкаменени от скука овали.
Някой иска ли, има ли как да ни открие,
да разтупка сърцата ни, сякаш в гърдите заспали!
Може някъде там, във зандана на нашите чувства,
малко огънче скрито отчаяно съчки да търси,
да очаква да пламне в пожар, като ат да препусне,
да запали звездици в очите ти пясъчно пусти.
Може би... всяка болка да може да ни премине!
За любов прегоряла да има уханна постеля!
Аз да шепна с наслада отново твоето име,
ти да можеш до мен да останеш... И да ме намериш!