За теб...
Ще го усетиш някой ден,
когато мене няма да ме има.
Ще те прониже вятърът студен
край теб ще затрепери зимата...
Ще те боли. Душата ти ще стене,
ще страдаш в мрака на нощта,
ще осъзнаваш бавно, че без мене
останала е няма грозна празнина.
Ще проумееш, че си взимал
за даденост една душа,
която даром винаги си имал,
но аз не ти принадлежа...
Ще разбереш, но ще е твърде късно,
че си пропуснал своето СЕГА,
че с грубост цветовете късал си,
а те мечтали са единствено за топлина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
