За теб
ЗА ТЕБ
Дантели от нежност
за тебе плета
и знай,че в тях
ще се хванеш.
Оставих открехната
мойта врата
влезеш ли-там ще останеш!
Защо ли?Много е просто-
отвсякъде,виж,
струи топлина
и сладка любов те обгръща.
Нощта е безгрижна
и само за нас,
в приказките ни връща.
Притваряш очи,
потънал в екстаз
и плуваш в морето от ласки.
Нощта е красива
и само за нас
трепкат звездички
от щастие.
И в тънката мрежа
от нежни дантели
двамата с теб ще останем.
Златни лъчи,
отдалеч долетели
цял живот ще ни галят.
Безкрайния път
от мечти сме поели,
влюбени все ще останем!
07.август 2006.г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Зарева Всички права запазени