Огнена лава от моите вени
бавно се спуска, пълзи към сърцето.
И теб ще покрия със лава червена.
За теб ще запаля
дори и небето.
За теб ще отворя вратите на Рая.
И звездна пътека до там ще направя.
Пред теб на колене любов ще призная
ще направя така,
че света да забравим.
И с бяла мъгла аз ще́ те завия.
Ще разместя в небето всички планети.
От целия свят, знай аз ще те скрия.
И слънцето само за
тебе ще свети.
За теб от морето ще нося вълните.
Греховете ти тежки за да измия.
Ще превърна в сребро и във злато сълзите.
Със устни аз болката
ще ти изпия.
За тебе във Ада ще сляза самичка.
Дявола даже за теб ще измамя.
И подземните ангели, и райските - всичките,
ще накарам пред тебе
да се покла́нят.
Преродена за теб от самодивите боси,
вълшебна вселена за теб ще създам.
И безгрешна аз въздух от Рая ще нося.
Ще го вдишвам във тебе
живот да ти дам.
Октомври В.Тодорова
© Valya Тodorova Всички права запазени