5.08.2004 г., 15:09

За теб

1.6K 0 1
За теб направила бих всичко на света,
за теб започнала бих битка със врага...
За теб ще бъда винаги аз нежна и добра,
за теб не бих убила само любовта,
която дава ми крила, за да летя безгрижна над света...

И в мрака хладен аз по стъпала пристъпвам бавно и към теб зова:
Не бих оставила те сам в нощта! Не бих обичала аз друг така!
И винаги ще бъдеш в моята душа, красавецо,със обич аз ще те пленя!
И няма да забравя обичта в дъжда, и няма да замръзне тя в студа...
Със моя огън ще я разпламтя, за да остане вечна тя...

И казвам ти,аз никога не ще умра!
И никога не бих оставила те сам в света!
С живота бих се борила със меч в ръка!Докрай!
Но няма аз да позволя да вземе моята душа смъртта... Живот,дерзай!

И искам винаги със тебе да вървя сред тайните градини и поля,
сред вечните,пъстреещи цветя на любовта... Към тебе аз ще се стремя!
До сетния си дъх ще бъдеш моята мечта...
Обичай ме и аз ще те даря с усмивка ведра на уста,
ще хвана твоята ръка и ще ме чуеш да мълвя, че твоя ще съм винаги!
Аз винаги ще бъда твоята съдба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е красиво стихотворението!Браво наистина те пленява и събужда едни хубави чувства в моята душа.Точно това ми трябваше да започна един красив ден!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...