За теб
Аз искам за теб да съм пристан зелен,
където след път да се връщаш,
да бъдеш ти ласка и смисъл за мен,
огнището в моята къща.
Да бъда почивка след дългия ден -
от моите сили да пиеш,
когато си тъжен, обиден, смутен,
в дома ми ела да се скриеш.
За тебе очите ми все ще горят,
за тебе сърцето ще бие,
а нощем, когато прозорците спят
гнездо от любов ще ти свия.
Постелка ще бъдат две нежни ръце,
а тялото топло - завивка.
Но няма ли сън и за моето сърце
и за моята обич почивка?
Смълчана и сгушена в теб ще заспя,
нашепвайки твоето име.
Иди си, когато поискаш, но пак
при мен се завръщай, любими!
където след път да се връщаш,
да бъдеш ти ласка и смисъл за мен,
огнището в моята къща.
Да бъда почивка след дългия ден -
от моите сили да пиеш,
когато си тъжен, обиден, смутен,
в дома ми ела да се скриеш.
За тебе очите ми все ще горят,
за тебе сърцето ще бие,
а нощем, когато прозорците спят
гнездо от любов ще ти свия.
Постелка ще бъдат две нежни ръце,
а тялото топло - завивка.
Но няма ли сън и за моето сърце
и за моята обич почивка?
Смълчана и сгушена в теб ще заспя,
нашепвайки твоето име.
Иди си, когато поискаш, но пак
при мен се завръщай, любими!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
