За теб
Аз искам за теб да съм пристан зелен,
където след път да се връщаш,
да бъдеш ти ласка и смисъл за мен,
огнището в моята къща.
Да бъда почивка след дългия ден -
от моите сили да пиеш,
когато си тъжен, обиден, смутен,
в дома ми ела да се скриеш.
За тебе очите ми все ще горят,
за тебе сърцето ще бие,
а нощем, когато прозорците спят
гнездо от любов ще ти свия.
Постелка ще бъдат две нежни ръце,
а тялото топло - завивка.
Но няма ли сън и за моето сърце
и за моята обич почивка?
Смълчана и сгушена в теб ще заспя,
нашепвайки твоето име.
Иди си, когато поискаш, но пак
при мен се завръщай, любими!
където след път да се връщаш,
да бъдеш ти ласка и смисъл за мен,
огнището в моята къща.
Да бъда почивка след дългия ден -
от моите сили да пиеш,
когато си тъжен, обиден, смутен,
в дома ми ела да се скриеш.
За тебе очите ми все ще горят,
за тебе сърцето ще бие,
а нощем, когато прозорците спят
гнездо от любов ще ти свия.
Постелка ще бъдат две нежни ръце,
а тялото топло - завивка.
Но няма ли сън и за моето сърце
и за моята обич почивка?
Смълчана и сгушена в теб ще заспя,
нашепвайки твоето име.
Иди си, когато поискаш, но пак
при мен се завръщай, любими!
© Нели Вангелова All rights reserved.
