За теб галя тези струни
Луната дъхав крем огря
и нощта ми пак разбуни,
да тлее тази жар не спря,
скрита съм с въздишки само.
Къде си, Принце - пристан мой,
за теб галя тези струни,
а дните много са - цял рой,
скрита съм с въздишки само.
Нежно ме прегръща мрака,
тайната ми - триста руни,
знай, че някой тук те чака,
скрита съм с въздишки само.
Но си все така далече,
а копнежът помежду ни
тъй мъчителен е вече,
скрита съм с въздишки само.
© Светла Асенова Всички права запазени
Да... при мен въздишките наистина бяха много...