За теб, любов
Изгря красиво утро, свежо.
Докосва, гали и струи.
Избрах най-нежна струна,
да те милва и да звъни.
Докоснах те, дочух мелодия,
която гали като стих,
от ласките ти избродирах песен
със припев от дантелени мечти.
Със шепот утринни копнежи
от ласките вълшебство пих,
през рамо грижите преметнах,
а от болката любов скроих.
Притихнала съм, утринна роса,
ще ме изпие слънцето с лъчите си.
По мен тръгни, аз вярвам в чудеса
сълзите няма ги, изтрих ги.
Какво ли от това, че миг е само
животът, който си отива...
Нали е толкова красиво!
Да се събудиш за живот!
Красивото, последно нещо,
за теб ще съм единствена любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
