За теб, любов
Изгря красиво утро, свежо.
Докосва, гали и струи.
Избрах най-нежна струна,
да те милва и да звъни.
Докоснах те, дочух мелодия,
която гали като стих,
от ласките ти избродирах песен
със припев от дантелени мечти.
Със шепот утринни копнежи
от ласките вълшебство пих,
през рамо грижите преметнах,
а от болката любов скроих.
Притихнала съм, утринна роса,
ще ме изпие слънцето с лъчите си.
По мен тръгни, аз вярвам в чудеса
сълзите няма ги, изтрих ги.
Какво ли от това, че миг е само
животът, който си отива...
Нали е толкова красиво!
Да се събудиш за живот!
Красивото, последно нещо,
за теб ще съм единствена любов.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
