В този живот и прекрасен и тъжен,
пътища много преминах... безчет.
Птици ми пяха и носеха в песен,
тебе Любов, само тебе - навред.
Плаках с усмивка, смях се в сълзи,
стъпки оставях и по нови вървях,
чаках си принца, мен да спаси
с нежна целувка, когато аз спях.
Застилах със обич леглото за двама,
разпалвах огнища и в летните дни,
завивка безгрижна си бях изтъкала
с нишки от болка и нови мечти.
И вплитах надежди за новия ден,
добавях от днес и от вчера във нея.
Мълчаливо завивах, не само мен -
за тебе Любов, изтъках таз постеля!
© Людмила Нилсън Всички права запазени