За теб, моя любов!
на себе си аз вече не приличам!
Със тебе само чуствам, че живея
и далеч от теб със мъка, знай, се смея!
За тебе пазя всичките усмивки
и на теб ще дам аз всички истински целувки!
За теб ще капят моите сълзи
и само щом те видят, пак ще греят моите очи!
За теб тупти това сърце във мен
и с мисълта за теб заспивам,
и събуждам се аз всеки ден!
За тебе пазя място в моето легло,
без теб по-пусто никога не е било!
И винаги едни ръце ще те очакват,
за да те прегърнат силно
и да те стоплят в мрака!
Обичам топлите очи
и болката, когато видя в тях сълзи...
За мен красиво е едно лице
и мога да обичам само твоето добро сърце!
Обичам моментите, в които караш ме да се почуствам пак значима,
желана, обичана, незаменима...
осъзнавам, че това си ти - което искам!
За първи път щастлива със това, което имам!
За теб, моя любов,
не ще да съжалявам аз до гроб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
