Sep 2, 2007, 2:54 PM

За теб, моя любов!

  Poetry
12.2K 0 7
Не мога да повярвам колко много те обичам,
на себе си аз вече не приличам!
Със тебе само чуствам, че живея
и далеч от теб със мъка, знай, се смея!
За тебе пазя всичките усмивки
и на теб ще дам аз всички истински целувки!
За теб ще капят моите сълзи
и само щом те видят, пак ще греят моите очи!
За теб тупти това сърце във мен
и с мисълта за теб заспивам,
и събуждам се аз всеки ден!
За тебе пазя място в моето легло,
без теб по-пусто никога не е било!
И винаги едни ръце ще те очакват,
за да те прегърнат силно
и да те стоплят в мрака!
Обичам топлите очи
и болката, когато видя в тях сълзи...
За мен красиво е едно лице
и мога да обичам само твоето добро сърце!
Обичам моментите, в които караш ме да се почуствам пак значима,
желана, обичана, незаменима...
осъзнавам, че това си ти - което искам!
За първи път щастлива със това, което имам!
За теб, моя любов,
не ще да съжалявам аз до гроб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...