За теб, Поете
НА ТЕБ ПОЕТЕ
(На Пеньо Пенев)
Твоята тъжна неделя и чашата, със която говориш.
Твоите бели пътеки и онзи 26 април,
отекват като звън на камбана, като ехо от тъжни куплети
написани там - до тезгяха. И свири ли, свири Лозан.
Мечтите ти – толкоз човешки. Излети наравно с кофражите,
закърпени в твоите стихове за твоята тежка съдба.
Все още се чува гласът, нагоре, далеч по етажите:
,,Другари, бетонът засъхва! Бързо! Носете вода!,,
Все още се чуват и стъпките, оставени от пробити ботуши,
нагазвали колко ли пъти, дълбоко във черната кал?!
Все още се чува звънът на тежки стоманени чукове,
на твоята тъжна поезия, написана с толкоз печал.
И всеки ден в кървави залези… Аз сякаш се вглеждам в очите ти!
Отиде си рано, Поете, но много остави във мен.
Остави ми много наследство и аз бавно вървя по пътеките,
в ръката си ватенка стискам, да топли през зимния ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
