17.09.2009 г., 20:21 ч.

За теб, приятелю! 

  Поезия
920 0 7
Душата си отворих - цялата,
поканих те със мъничка молба...
Минавайки през нея на раздялата,
да не оставяш никаква тъга!
Приседнал тихо в полумрака,
ще ти разказвам приказка за мен,
за демоните, дето дебнат, чакат...
и боря се със тях и нощ, и ден.
За моите любови и раздели,
лежащи скрити в моята душа,
за очите... болката поели
и сълзите, изплакани в нощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??