paula (Паула Петрова) paula (Паула Петрова)
72
Sep 17, 2009, 8:21 PM

За теб, приятелю!

  Poetry
1K 0 7

Душата си отворих - цялата,

поканих те със мъничка молба...

Минавайки през нея на раздялата,

да не оставяш никаква тъга!

Приседнал тихо в полумрака,

ще ти разказвам приказка за мен,

за демоните, дето дебнат, чакат...

и боря се със тях и нощ, и ден.

За моите любови и раздели,

лежащи скрити в моята душа,

за очите... болката поели

и сълзите, изплакани в нощта.

И стигнала до дъното, до края,

ще ти покажа чистото сърце,

което може още да мечтае -

в криле превръща моите ръце.

Душата си ти дадох - цялата,

със тебе всичко споделих...

Защото знам, че на раздялата

ще бъдеш истински щастлив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0