За теб, приятелю!
Душата си отворих - цялата,
поканих те със мъничка молба...
Минавайки през нея на раздялата,
да не оставяш никаква тъга!
Приседнал тихо в полумрака,
ще ти разказвам приказка за мен,
за демоните, дето дебнат, чакат...
и боря се със тях и нощ, и ден.
За моите любови и раздели,
лежащи скрити в моята душа,
за очите... болката поели
и сълзите, изплакани в нощта.
И стигнала до дъното, до края,
ще ти покажа чистото сърце,
което може още да мечтае -
в криле превръща моите ръце.
Душата си ти дадох - цялата,
със тебе всичко споделих...
Защото знам, че на раздялата
ще бъдеш истински щастлив!
© Паула Петрова All rights reserved.
