Вярваш или не, денят ти е подарък,
животът, мой приятелю, е дар незаменим -
искра в нощта, превърнала се в пламък,
падаща звезда, потънала в река,
самодива, танцуваща по лунната пътека,
мигове, превърнали в чудо вечността.
Неземен еликсир бушува в женското
ми тяло, огнена спирала се надига в мен,
лавата кипяща с гордостта на българка
изригва в устрема на всеки смислен ден.
И знам, духът ми неспокоен заедно с конете
диви на Балкана яхва ветрове, магии и
препуска бурно по безкрая.
Че само нависоко аз съм жива – дух, душа и
тяло в едно събрани, цялото ми същество
стихия, намерило покоя сред скалите –
върхове недоразбрани.
Унесена в мелодията на кавала, се сливам
с красотата на Хайдушките поляни.
Обичам те, Българийо! С всичките ти
болки те обичам, с мъдростта ти свята,
изстрадана през вековете, свидетели са
костите на нашите момчета, ненапразно
дали своите дни за теб и свободата.
И ако трябва, хиляди животи ще се връщам
на Земята, но пак в България ще искам да
израсна, да черпя аз от силата позната, пропита
със звука на гайди и шепота на планината.
© Екатерина Василева Всички права запазени