18.10.2012 г., 14:56

За теб, Родино

702 0 1

 

Вярваш или не, денят ти е подарък,

животът, мой приятелю, е дар незаменим -

искра в нощта, превърнала се в пламък,

падаща звезда, потънала в река,

самодива, танцуваща по лунната пътека,

мигове, превърнали в чудо вечността.

 

Неземен еликсир бушува в женското 

ми тяло, огнена спирала се надига в мен, 

лавата кипяща с гордостта на българка

изригва в устрема на всеки смислен ден.

 

И знам, духът ми неспокоен заедно с конете 

диви на Балкана яхва ветрове, магии и 

препуска бурно по безкрая.

Че само нависоко аз съм жива – дух, душа и 

тяло в едно събрани, цялото ми същество 

стихия, намерило покоя сред скалите –

върхове недоразбрани.

Унесена в мелодията на кавала, се сливам 

с красотата на Хайдушките поляни.

  

Обичам те, Българийо! С всичките ти

болки те обичам, с мъдростта ти свята,

изстрадана през вековете, свидетели са 

костите на нашите момчета, ненапразно

дали своите дни за теб и свободата.

 

И ако трябва, хиляди животи ще се връщам

на Земята, но пак в България ще искам да 

израсна, да черпя аз от силата позната, пропита

със звука на гайди и шепота на планината.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най добре го разбрах аз,защото когато си далеч от Родината най добре се чувства тази носталгия.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....