2.02.2007 г., 11:26

За теб създадох свят огромен

959 0 12

 

 

За теб създадох свят огромен

и го описах в стихове,

а в него всеки скромен спомен

отхвърля твойте прежни страхове,

но виж и днешните талази

как ни тласкат в тъмна бездна,

в която хиляди омрази

връхлитат любовта ни звездна.

 

На стиховете ми не се сърди –

виелицата нека духа вънка:

любовта в нашите гърди

ни свързва с нишката си тънка,

а пътят ни ще бъде вечно траен,

дори през бездната грамадна,

когато всеки жест дори е знаен,

за да не допуснем тръпка хладна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е момента на заслепяването, но запазването на любовта, предполага и нейното отстояване срещу връхлитащите талази, които няма как да не бъдат видяни.
  • КОГАТО НИ ВРЪХЛИТА ЗВЕЗДНА ЛЮБОВ НЕ ЗАБЕЛЯЗВАМЕ ОМРАЗАТА!НО ТИ ГО ЗНАЕШ!ПРЕКРАСЕН СТИХ!!!
  • Така е Мери, но самото познаване на пътя изисква сериозни познавателни усилия, а и не само познавателни.
    Поздрав!
  • Здрвей, Меги! Добре дошла!
    Следиш ли събитията?
    Поздрав!
  • Увереността за траен път е незаменимо чувство! Приветно!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...