За теб създадох свят огромен
и го описах в стихове,
а в него всеки скромен спомен
отхвърля твойте прежни страхове,
но виж и днешните талази
как ни тласкат в тъмна бездна,
в която хиляди омрази
връхлитат любовта ни звездна.
На стиховете ми не се сърди –
виелицата нека духа вънка:
любовта в нашите гърди
ни свързва с нишката си тънка,
а пътят ни ще бъде вечно траен,
дори през бездната грамадна,
когато всеки жест дори е знаен,
за да не допуснем тръпка хладна.
© Валери Рибаров Всички права запазени