Feb 2, 2007, 11:26 AM

За теб създадох свят огромен

  Poetry
960 0 12

 

 

За теб създадох свят огромен

и го описах в стихове,

а в него всеки скромен спомен

отхвърля твойте прежни страхове,

но виж и днешните талази

как ни тласкат в тъмна бездна,

в която хиляди омрази

връхлитат любовта ни звездна.

 

На стиховете ми не се сърди –

виелицата нека духа вънка:

любовта в нашите гърди

ни свързва с нишката си тънка,

а пътят ни ще бъде вечно траен,

дори през бездната грамадна,

когато всеки жест дори е знаен,

за да не допуснем тръпка хладна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е момента на заслепяването, но запазването на любовта, предполага и нейното отстояване срещу връхлитащите талази, които няма как да не бъдат видяни.
  • КОГАТО НИ ВРЪХЛИТА ЗВЕЗДНА ЛЮБОВ НЕ ЗАБЕЛЯЗВАМЕ ОМРАЗАТА!НО ТИ ГО ЗНАЕШ!ПРЕКРАСЕН СТИХ!!!
  • Така е Мери, но самото познаване на пътя изисква сериозни познавателни усилия, а и не само познавателни.
    Поздрав!
  • Здрвей, Меги! Добре дошла!
    Следиш ли събитията?
    Поздрав!
  • Увереността за траен път е незаменимо чувство! Приветно!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...