Feb 2, 2007, 11:26 AM

За теб създадох свят огромен

  Poetry
965 0 12

 

 

За теб създадох свят огромен

и го описах в стихове,

а в него всеки скромен спомен

отхвърля твойте прежни страхове,

но виж и днешните талази

как ни тласкат в тъмна бездна,

в която хиляди омрази

връхлитат любовта ни звездна.

 

На стиховете ми не се сърди –

виелицата нека духа вънка:

любовта в нашите гърди

ни свързва с нишката си тънка,

а пътят ни ще бъде вечно траен,

дори през бездната грамадна,

когато всеки жест дори е знаен,

за да не допуснем тръпка хладна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е момента на заслепяването, но запазването на любовта, предполага и нейното отстояване срещу връхлитащите талази, които няма как да не бъдат видяни.
  • КОГАТО НИ ВРЪХЛИТА ЗВЕЗДНА ЛЮБОВ НЕ ЗАБЕЛЯЗВАМЕ ОМРАЗАТА!НО ТИ ГО ЗНАЕШ!ПРЕКРАСЕН СТИХ!!!
  • Така е Мери, но самото познаване на пътя изисква сериозни познавателни усилия, а и не само познавателни.
    Поздрав!
  • Здрвей, Меги! Добре дошла!
    Следиш ли събитията?
    Поздрав!
  • Увереността за траен път е незаменимо чувство! Приветно!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...