10.10.2015 г., 20:11

За тебе, живот

1.1K 0 2

                                    Ще грабя със шепи от тебе, живот,

                                    няма да пестя пари за забава...

                                    За едни ще бъда грешна, а за други права,

                                    но да се харесам на хората не искам,

                                    защото не се боря за слава!

 

                                    Не се знае какво утре ще се случи,

                                    какво наказание всеки от нас ще получи,

                                    затова днес ще се радвам, че дишам,

                                    за проблемите си няма да мисля,

                                    ще ги отричам!

 

                                    Всяка сълза ще ми бъде от радост,

                                    стичаща се по бузите ми, носеща сладост...

                                    Често с глас ще се смея,

                                    ще докажа, че не само съществувам, а и живея!

                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...