4.10.2009 г., 21:02

За тебе, обич моя

1.2K 0 1

За тебе, обич моя, аз бих
построил огромен замък!
Колко мъка аз изпих,
докато открия нежния ти пламък!

За тебе, обич моя, аз бих донесъл
слънцето сам на рамене
и всяка рана бих понесъл,
но не и да падна на колене!

И бих дал  всичко да съберем длани в длани,
ако ще и светът от завист да гори,
ако ще и на кръст да бъдем приковани,
ако ще и душата ми да изгори!

И вярвай ми, обич моя, бих отворил
заключени за теб врати.
Само, ако знаеш колко нощи съм се молил
при мене истинска да дойдеш ти!

Да, сега си истинска, сега си тук,
протегнала към мен двете си ръце,
ти ме промени, аз съм вече друг -
възкръсна моето сърце!

 
                   01.X.2009.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...