1.02.2005 г., 21:00

За Велко

1K 0 1

Велко е приятел наш голям.
От всичко той разбира и не го е срам.
Кажеше ли нещо винаги то бе така.
Направеше ли нещо, то никога не бе беля.

Аз казвам "беше" не просто ей така,
а наистина защото той бе това.
До тук описаният Велко за мен не беше нов
Той учеше с мен в ТЕА "Киров"

И стана той студент напет.
И почна само шест, пет, шест, пет.
Но к\'во стана с Велко изведнъж.
\'Се едно направо ме попари дъжд.

Започна приказки на "френски" да приказва.
Започна и на гаджетата той да се подмазва.
Започна по купони той да ходи.
Нема лошо, млади сме - да ходи.

На всичкото отгоре да ви кажа аз
и чалга взе да слуша, значи влезе в час.
Това е дето имах да ви кажа аз за Велко.
А дали е вярно - а не знам питайте го Велко.

Тоз Велко е приятел наш голям.
Ей Велко, остани такъв, какъв те знам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...