Feb 1, 2005, 9:00 PM

За Велко

  Poetry
1K 0 1

Велко е приятел наш голям.
От всичко той разбира и не го е срам.
Кажеше ли нещо винаги то бе така.
Направеше ли нещо, то никога не бе беля.

Аз казвам "беше" не просто ей така,
а наистина защото той бе това.
До тук описаният Велко за мен не беше нов
Той учеше с мен в ТЕА "Киров"

И стана той студент напет.
И почна само шест, пет, шест, пет.
Но к\'во стана с Велко изведнъж.
\'Се едно направо ме попари дъжд.

Започна приказки на "френски" да приказва.
Започна и на гаджетата той да се подмазва.
Започна по купони той да ходи.
Нема лошо, млади сме - да ходи.

На всичкото отгоре да ви кажа аз
и чалга взе да слуша, значи влезе в час.
Това е дето имах да ви кажа аз за Велко.
А дали е вярно - а не знам питайте го Велко.

Тоз Велко е приятел наш голям.
Ей Велко, остани такъв, какъв те знам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...