Попитай ме къде съм се скрил
и защо все от теб се пазя?
Този човек - добродушен и мил,
как е възможно аз да го мразя?
Попитай ме къде съм избягал,
къде съм се отдалечил?
Защото за мен по-лошо няма
от ум, който боли, боли...
Да, за всеки
случай, се скривам,
ти не намираш
смисъл в мене и знам,
че има човекът
любима, доста красива,
ти не разбираш
смисъла да е сам...
Попитай ме къде го намерих,
малкия вътрешен свят на искрите?
Тяхната малка игра спечелих,
когато пръв видях обич в очите.
Попитай ме къде да те върна,
защото ти липсва старото време?
И защо, вместо да те прегърна,
аз все повече се намразвам в тебе?
Да, за всеки
случай, се скривам,
ти не намираш
смисъл в мене и знам,
че има човекът
любима, доста красива,
ти не разбираш,
смисъла да е сам...
И сега ме попитай,
колко ще струва
изцяло
това, което рисувах
с обич върху твоето тяло,
не хиляди грешки
и игри на човеци,
които ти не разбираш.
И сега ме попитай
дали той се преструва,
когато еднакво обича
и мрази,
и всичко това го нарича
"игра на безумна фантазия".
Аз отговори за тебе нямам,
вместо от човека да правим драма,
предлагам ти, за всеки случай,
да останем и да гледаме,
защото той никога не е скучен.
© Христо Андонов Всички права запазени