31.07.2019 г., 7:51

Заблуждение

2K 0 0


Много често се заблуждаваме, че парите са всичко, да наистина без тях не можем, но те не са всичко те са средство за преживяване. Ето случай за едно глезано дете. Дете което беше свикнало всичко да е негово и каквото поиска да го има. Родители те можеха да си го позволят бяха едни от най-богатите. Детето порасна стана жена голяма, вървеше с горда глава, докато един ден колелото се завъртя и нямаха пари. Макар и да разбираше че нямат пари и не могат да си позволят начина на живота който имаха, момичето се разсърди за едни обувки, когато отказаха родителите и да вземат обувките, тя избяга. Вървеше дълго като скитник и в една мрачна нощ срещна един човек, човек които много иска да стане като нея и да ходи, да тича, но не можеше не че бе капризен като нея а нямаше крака. Тогава тя осъзна смисала на живота, че не всичко е разкошния живот, а здравето е на първо място. Когато се върна в къщи до леглото и имаше чифт нови обувки.
Заблудени сме от парите забравяме за семействата си и за здравето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алексия Радославова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

29 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...