Все още те искам,
все още копнея за мигове
страстни, а ти си главният герой.
Желая те, но разумът ме възпира
като строг съдия.
Питам се защо,
защо забраненият плод е така
примамлив, така сладък и вкусен?!
Изпускаш моментите и аз имам
сили да ти отказвам.
Потъваш в своя ден и аз
неистово те искам.
Това ли е тръпката?
Ако за теб е това,
ела, на ухото ти
тихо да прошепна,
с устни в съзнанието ти
да я оцветя.