Apr 26, 2008, 9:09 AM

Забранен плод

  Poetry
722 0 1
Все още те искам,
все още копнея за мигове
страстни, а ти си главният герой.
Желая те, но разумът ме възпира
като строг съдия.
Питам се защо,
защо забраненият плод е така
примамлив, така сладък и вкусен?!
Изпускаш моментите и аз имам
сили да ти отказвам.
Потъваш в своя ден и аз
неистово те искам.
Това ли е тръпката?
Ако за теб е това,
ела, на ухото ти
тихо да прошепна,
с устни в съзнанието ти
да я оцветя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...