Apr 26, 2008, 9:09 AM

Забранен плод

  Poetry
723 0 1
Все още те искам,
все още копнея за мигове
страстни, а ти си главният герой.
Желая те, но разумът ме възпира
като строг съдия.
Питам се защо,
защо забраненият плод е така
примамлив, така сладък и вкусен?!
Изпускаш моментите и аз имам
сили да ти отказвам.
Потъваш в своя ден и аз
неистово те искам.
Това ли е тръпката?
Ако за теб е това,
ела, на ухото ти
тихо да прошепна,
с устни в съзнанието ти
да я оцветя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...