30.10.2008 г., 20:31

Забранена любов

1.1K 0 3

Знам, малка съм за тази игра,

наречена с вълшебната думичка: любовта.

Знам, аз училището трябва да гледам,

но какво да правя като видях момчето на мечтите си?

Като в приказките той бе на бял кон,

със сабя на кръста, за да спаси своята любима...

Аз погледнах го и свих поглед -

малка съм за него, знам.

Но кажи, сърце, какво да правя?

Защо той е толкова голям?

Защо те срещнах, мой принце?

Защо сърцето избра точно теб?

Не си правилният, зная,

но аз обичам само теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за коментарите.
    Лично според мен това не е от най-добрите ми творби,надявам се другите повече да ви харесват!
  • Прекрасно е Габи! Браво! Той е принца, забрваи всичко, което те спира! Твърде голяма си, не на години, а на ум и не ти трябват хлапаци!
  • Няма точно време, няма точни хора за вълшебната игра. Но се пази!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....