Забраненият плод
Ти за мене бе забраненият плод,
ябълка сочна и растяща високо,
всеки ден гледахте с трепетен смут,
а грешните мисли не искат да стихват.
Върхът на дървото е много висок,
а жаждата в мен още по-силна,
копнеех за теб ден подир ден
и за нищо друго не можех да мисля.
И всеки ден казвах си: "Ще устоя!
За плода забранен аз вече няма да мисля!",
Подминавах дървото с устрем напред,
но краката се връщаха, сякаш това е магия.
Изкушава ме дълго сладкия плод,
с млад аромат сетивата напълни,
накрая предадох се, не устоях,
за теб, ако трябва и до Ада ще стигна.
Протегнах ръце и после те взех,
с жадни устни тебе опитвах,
наслада донесе ми и много мечти,
не съжалявам, че забранения плод накрая опитах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
