Реших във рими аз да пиша,
макар изтъркано да е това.
Чрез стиховете ще опиша
какво е прекалена свобода.

Родил се чист, добър, безгрешен
най-първият човек в света.
И в Рая щял да бъде вечно,
защото е царяла свобода.

Но имало е правило едно от Бога,
поставено като че за беда.
Заради него младият човек не можел
да вкуси истинската свобода.

А ден след ден натрапна мисъл
човъркала човешката душа
и изкушен от тежката забрана,
плода опитал на греха.

Наказан бил с изгонване от Рая
и осъзнал бил своята вина,
но късно е било накрая
да оцени предишната си свобода.

Дали подтикнат бил от любопитство?
Дали стремеж било към "пълна" свобода?
Не знам!
Но таз' историйка така добре описва
магията на забранените неща!