ЗАБРАВА
1.5K
0
38
Не ме поглеждай! Твоя бях... но някога.
Следите си изтривам след раздяла.
С изричане на думи до несбъднатост,
погали ме... и след това избяга.
Не ме докосвай! Твоя бях... но някога.
Отпивах те безумно до премала.
В очите ти се криех до безмислие
и в тях залязах... теб неразгадала.
Не ме желай! Аз твоя бях... но някога.
Телата ни се сливаха във цялост.
И в нас ехтеше обич като музика,
пулсираща в сърцата ни от сладост.
Не ме търси! Обичах те... но някога.
По пътя ни увяхнаха цветята,
които аз посях със чувства сричани,
във някой стих... донесъл ни забрава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
