ЗАБРАВА
1.5K
0
38
Не ме поглеждай! Твоя бях... но някога.
Следите си изтривам след раздяла.
С изричане на думи до несбъднатост,
погали ме... и след това избяга.
Не ме докосвай! Твоя бях... но някога.
Отпивах те безумно до премала.
В очите ти се криех до безмислие
и в тях залязах... теб неразгадала.
Не ме желай! Аз твоя бях... но някога.
Телата ни се сливаха във цялост.
И в нас ехтеше обич като музика,
пулсираща в сърцата ни от сладост.
Не ме търси! Обичах те... но някога.
По пътя ни увяхнаха цветята,
които аз посях със чувства сричани,
във някой стих... донесъл ни забрава.
© Кремена Стоева All rights reserved.
