И само вечер щом затворя очи

и изчезне всичко в забрава.

Само вечер във мойте мечти,

образът ти пред мен се явява.

Тихо сгушена в ъгъла аз

си припомням за нашето време.

Щом настъпи дванайстия час,

давам му далеч да ме вземе.

Там където любов ни гореше

и мечти уж дълбоко заровени.

Де за мен със стихии се бореше.

Буташе и врати отдавна затворени.

Дето някога стигна ни времето.

Раздели ни в далечни страни.

На плещите сложи ни бремето

и с отровни стрели ни рани.

И само нощем щом всички заспят,

затаявам дъх в тишината.

И моля се - нека ангели ме спасят.

След това идва пак светлината.