Забравена

13.02.2021 г., 17:37 ч.

Поезия

258 2 2

Стои на прага пред схлупената къща
и дните си брои - тъй както свойте пилци!
Все чака - живота там да се повръща,
да се изпълни със смеха на нейните душици.

Ръцете сбръчкани и уморени стиска -
във скута старчески самотен,
а толкова деца там някога притиска -
песни пееше им с глас гальовен.

Сега забравена и в самота стои на прага,
с очи отправени - някъде към Бога.
Болка силна душата,като връв пристяга
а тялото и вече тръпне в изнемога!

Спомени събира, като мънички мъниста
и реди ги като скъпа огърлица,
всяко го завива със сълза изстрадана и чиста
с тях живее - все сама,като вълчица!

Стои на прага пред схлупената,стара къща!
С вятъра говори и писмо по него праща,
на децата и да им припомни,
че е жива и си носи кръстта!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

РосиДимова (Росица Димова)

2021-02-13T21:38:38+02:00

Благодаря,Скитница!За огромна жалост е и моя реалност.Телефонното обаждане всеки ден,не е достатъчно! Парите които пращам, не могат да изтрият чувството за вина!
Скитницa

2021-02-13T21:11:38+02:00

Много тъжно, Роси..., но за съжаление е до болка реално...
Поздрав за творбата!