Забравена
Стои на прага пред схлупената къща
и дните си брои - тъй както свойте пилци!
Все чака - живота там да се повръща,
да се изпълни със смеха на нейните душици.
Ръцете сбръчкани и уморени стиска -
във скута старчески самотен,
а толкова деца там някога притиска -
песни пееше им с глас гальовен.
Сега забравена и в самота стои на прага,
с очи отправени - някъде към Бога.
Болка силна душата,като връв пристяга
а тялото и вече тръпне в изнемога!
Спомени събира, като мънички мъниста
и реди ги като скъпа огърлица,
всяко го завива със сълза изстрадана и чиста
с тях живее - все сама,като вълчица!
Стои на прага пред схлупената,стара къща!
С вятъра говори и писмо по него праща,
на децата и да им припомни,
че е жива и си носи кръстта!
© Росица Димова All rights reserved.
