9.03.2008 г., 13:18

Забравена жена

1.3K 0 11
Какво е Вселената? Празно пространство!
Даже Всемира е пуст и студен...
Едно присъствие е необходимо само,
изцяло за да бъде променен.

Една топла длан ледове да разчупи,
един нежен вик да прекърши студа,
усмивка една - топлина да събуди.
Да властва навеки над нас пролетта!

От две очи черни любов да прелива,
от две устни сладки да пиеш докрай,
едно нежно тяло живот да дарява -
наследство, пристигнало от самия рай.

Какъв е светът? И забравен, и празен.
Смисълът в него е само един!
Както е нужно дъждът да вали
и птица да литне към простора син.

Забравена нейде под камъни стари,
в легенди, дошли от предишния век,
тя крие се още, ала прощава
дори на отреклия се от нея човек.

Животът бе нищо, но тя се завръща
да промени страхове, грехове и лъжа!
Един мъж само да си признае, че слаб е -
ще възроди забравената жена!
P.S.И ще спаси света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш силно и красиво...впечатлена съм!
    с обич, мила Васка.
  • "Животът бе нищо, но тя се завръща
    да промени страхове, грехове и лъжа!
    Един мъж само да си признае, че слаб е -
    ще възроди забравената жена!
    P.S.И ще спаси света!"

    Прекрасно е...
  • Силно!Прекрасен талант!
  • Много ми хареса!Поздравления, Васе!
  • Прекрасно е-силно и истинско!Много ми хареса!поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...