Забравете за първите 100
ЗАБРАВЕТЕ ЗА ПЪРВИТЕ 100
Няма битки, доспехи, победи.
И не пърхат край мене жени.
Даже моите луди съседи
не звънят на вратата ми с дни.
Сам играя на табла и карти.
И самичък се бия на шах.
Или кротко с махленските старци
ставам бавно във парка на прах.
Като облаче бирена пяна
се топи моят есенен ден.
И се чудя – къде ли се дяна
онзи див ненормалник във мен?
Де ли вейна си бялата ризка –
мъж с душа на крайбрежен хлапак,
който нявга войник бе на риска –
плю на своя общински черпак,
просто първите седем му липсват,
но поне си призна току-що.
Вярвах! – аз ще живея до триста,
забравете за първите сто!
Е, какво пък? – красиво старея –
тръгнал в Нищото, стар параход.
Аз съм гларусът, който на кея
грачи своя прекрасен живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
