Една жена, една любов изпраща
по вятъра, в писмо или насън.
Забрави ли очите ù горещи,
заключи ли я в тъмното навън?
Една жена, една любов изпива
във чаша бяло, сухо шардоне.
Ти каза ли ù колко е красива,
поднесе ли ù своето сърце?
Или забрави тази нощ любовна,
остави я със чашата сама.
Сама любов е повече греховно
от грешките на паднала жена.
© Даниела Атанасова Всички права запазени