Мисля за теб и ми е тъжно за двама.
Но тъгата е светла и чиста.
Губя нещо, което нямах.
Никой - оставам без нищо.
Дойдох и не влязох. Постоях на крака.
Не бях на сърцето, а на очите ти гост.
И не бях от високите гости, а средна ръка -
нито отговор, нито въпрос.
Но докато белият свят ти е дом,
докато си жена,
жив докато съм - чакай.
Защото това, ...