Забравих те
Очите си отново аз затварям
и до последно се надявам,
че отново ще дойдеш ти
и ще бъдеш с мен завинаги.
Твоята снимка пак целувам
и усещам...по-точно сънувам,
тихо заспивам в здрача
и без да искам аз плача...
Господи,това сълзи ли са?
Сама не вярвам,че плача за любовта!
Край мен стои студена самота
и прегърнала ме е в прегръдка смъртоносна.
Да вярвам или не,аз незная,
след като знам,че за чувства и хора нехая.
От днес пълноценно ще живея
и на теб и нея ще се смея...
Питаш ме защо ми е така смешно,
а аз ти отговарям:"Защото забравих те лесно!"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яничка Всички права запазени
