Как да знам къде свършва душата ми,
в мен заплетена кротко търпи.
През очите наднича объркана
в своя дом - тленен, лута се с дни.
Как да знам кога точно съм истинска,
нощем спяща сънувам мечти ,
или сутрин, в деня си измислена,
все забързана с празни очи.
Да прескоча ограда - порутена,
да погледна зад всички лъжи,
все не мога и май съм залутала
спомен в мен, как душата лети.