Забравила си
Забравила си
Забравила си мястото, където
изпях ти песен – много, много стара,
изтръгната направо от сърцето
и струните на моята китара.
Забравила си... Беше край морето –
във залива, сред който ти се вричах,
но с времето забрави за момчето,
което още силно те обича.
Забрàви как наливахме с пороя
пулсиращо усещане за цялост,
ранима изтощителност в покоя,
прегърнал нежно крехката ни младост...
Забравила си пясъчните дюни,
вълните, на които обещахме,
че няма да изстине помежду ни
жаравата, в която изгоряхме.
Следите ни във меките килими
на пясъците златни край морето,
покана пращат – пак да повървиме,
под звездния отблясък на небето...
Забравила си, няма да се сърдя
и пак ще свиря с моята китара,
но няма любовта ни да се върне –
онази песен още по е стара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
