Самодива (Вики)
529 5992
12.06.2014 г., 18:22 ч.

Зад преградите 

  Поезия
812 2 12

Поглъщат ни далечни разстояния
и бързане, и делници, съмнения...
И някак бавно губят очертания
мечтите ни, красивите видения.

Не ни побират вече и неделите,
че станаха досада всички празници,
избрахме си да вярваме в пределите,
издигнахме сами стени и граници.

Затворихме живота зад решетките
на студ и вечно правилни решения.
Какво тогава все обърква сметките
и нямаме покой, ни вдъхновение!?

Осъдихме се смело на приличие,
дори когато тясна ни е кожата.
Не смеем да сме лудите, различните,
че в обществото хляба е. И ножа.

А някъде, над всички възприятия,
за правилното, умното и грешното,
очаква ни с разтворени обятия
една любов - тревожна, дива, вечна.

Една ръка, по-топла от жаравата,
да ни превърне в себе си орисана,
да ни припомни приказка забравена
или пък, просто, да ни върне смисъла.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова много споделям написаното,браво а краят е страхотен!
  • Поздравления! Чудесен стих! Но такива сме хората и това е тъжно. И все пак - припомняме си понякога приказки забравени, ЗНАЧИ НЕ ВСИЧКО Е ЗАГУБЕНО.
  • "Осъдихме се смело на приличие..."

    И само любовта ще ни спаси и извиси!
    С дълбок идеен заряд!
    Поздравления!
  • С поздравления!
  • На мнение съм, че ние самите създаваме смисъла. И споделям мнението на Таня, че любовта е в нас.

    Харесва ми, Вики - размислящо стихо!

    Поздравявам те.
  • А някъде, над всички възприятия,
    за правилното, умното и грешното,
    очаква ни с разтворени обятия
    една любов - тревожна, дива, вечна.

    Любовта е вътре в нас, само ни трябва огледалото в което да я видим и и повярваме!
    Обичам стиховете ти, Вики!
  • Вики, прочитам стиховете ти многократно и никога не успявам да им се наситя! Поезията ти е неизчерпаем извор на мъдрост, обич и красота! Поздрав и благодарност!
  • "Не ни побират вече и неделите,
    че станаха досада всички празници,"

    Допадна ми.Поздравления!
  • Прекрасно стихотворение, Вики! Имаме нужда да си припомняме позабравената приказка за смисъла на живота ни.
    Поздрав!
  • "А някъде, над всички възприятия, за правилното, умното и грешното,
    очаква ни с разтворени обятия една любов - тревожна, дива, вечна.
    Една ръка, по-топла от жаравата, да ни превърне в себе си орисана,
    да ни припомни приказка забравена или пък, просто, да ни върне смисъла."

    Поетично ОКО на много хубавия ти текст! Вдигам тост за този любов и ти пожелавам да я срещнеш!: Мисана
  • Браво! Дори самата мисъл...връща смисъла!
  • Дали представите и очакванията ни не отговарят на условията, които светът предлага, дали сме повече или по-малко незрели, дали защото просто така сме устроени, но в един момент губим смисъла, а оттам мотивация и... вече не сме същите.
    Благодаря за това стихотворение, Вики! Тук са въпросите, които си задаваме или поне трябва да си задаваме, но ако човек се вгледа, може да отговори и на себе си.
Предложения
: ??:??