Поглъщат ни далечни разстояния
и бързане, и делници, съмнения...
И някак бавно губят очертания
мечтите ни, красивите видения.
Не ни побират вече и неделите,
че станаха досада всички празници,
избрахме си да вярваме в пределите,
издигнахме сами стени и граници.
Затворихме живота зад решетките
на студ и вечно правилни решения.
Какво тогава все обърква сметките
и нямаме покой, ни вдъхновение!? ...