Зад преградите
Поглъщат ни далечни разстояния
и бързане, и делници, съмнения...
И някак бавно губят очертания
мечтите ни, красивите видения.
Не ни побират вече и неделите,
че станаха досада всички празници,
избрахме си да вярваме в пределите,
издигнахме сами стени и граници.
Затворихме живота зад решетките
на студ и вечно правилни решения.
Какво тогава все обърква сметките
и нямаме покой, ни вдъхновение!?
Осъдихме се смело на приличие,
дори когато тясна ни е кожата.
Не смеем да сме лудите, различните,
че в обществото хляба е. И ножа.
А някъде, над всички възприятия,
за правилното, умното и грешното,
очаква ни с разтворени обятия
една любов - тревожна, дива, вечна.
Една ръка, по-топла от жаравата,
да ни превърне в себе си орисана,
да ни припомни приказка забравена
или пък, просто, да ни върне смисъла.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
