Зад пурпурната завеса
"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения авторЗад завесата от пурпурна коприна,
сред нежната забравена мъгла,
зная, свят със вечно утро има,
изтъкан е той от мрак и светлина.
Непрестанно тук камбанките звънят.
Животинки странни крият се в тревата.
И вие се един самотен път,
губещ се сред мрака на гората.
А оранжевото слънце на зората
и последните минути на нощта,
ръцете си са сплели над земята
в прегръдка вечна, забранена от деня.
Но цветята тук миришат на тъга.
Птиците са неми и не могат да летят.
Изкривените дървета излъчват самота.
И мрачни мисли щастието крадат.
Защото теб очаква този свят,
да бъдеш коронована със светлина.
Прогони от тук влудяващия хлад,
издигни сиянието си над скръбта.
И слънцето, луната и звездите
пред тебе нека да се поклонят.
И нека в твое име планините
да бълват огън и да се тресат.
Защото тебе слънцето целува
и дарява те със огнени цветя.
Твоя смях обича вятърът да чува.
И тече във вените ти топлина.
Една от своите целувки подари.
Една усмивка, изпълнена със сила.
Червената завеса раздери,
разпръсни мъглата, която я е скрила.
Нека птиците отново да пропеят
и свободни те в небето да летят.
Топли ветрове игриво нека да завеят
и само в мрака мълнии да гърмят.
Небесни ангели ще ти се поклонят,
за тебе ще създават светове.
На ръце до трона ще те отнесат,
сред безкрайно, алено поле.
И под вечната прегръдка на зората,
ще царуваш в праведност и светлина.
Далеч от мрака на гората,
наравно с влюбените Слънце и Луна.
Зад завесата от пурпурна коприна,
сред нежната забравена мъгла,
Знай, свят очакващ тебе има,
зажаднял отчаяно за топлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Костов Всички права запазени
Много хубаво си го описал!
