The_Crimson_King (Михаил Костов)
168 567
16.07.2008 г., 17:11 ч.

Зад пурпурната завеса 

  Поезия
955 0 5

"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

                          от посредствения автор


Зад завесата от пурпурна коприна,

сред нежната забравена мъгла,

зная, свят със вечно утро има,

изтъкан е той от мрак и светлина.

 

Непрестанно тук камбанките звънят.

Животинки странни крият се в тревата.

И вие се един самотен път,

губещ се сред мрака на гората.

 

А оранжевото слънце на зората

и последните минути на нощта,

ръцете си са сплели над земята

в прегръдка вечна, забранена от деня.

 

Но цветята тук миришат на тъга.

Птиците са неми и не могат да летят.

Изкривените дървета излъчват самота.

И мрачни мисли щастието крадат.

 

Защото теб очаква този свят,

да бъдеш коронована със светлина.

Прогони от тук влудяващия хлад,

издигни сиянието си над скръбта.

 

И слънцето, луната и звездите

пред тебе нека да се поклонят.

И нека в твое име планините

да бълват огън и да се тресат.

 

Защото тебе слънцето целува

и дарява те със огнени цветя.

Твоя смях обича вятърът да чува.

И тече във вените ти топлина.

 

Една от своите целувки подари.

Една усмивка, изпълнена със сила.

Червената завеса раздери,

разпръсни мъглата, която я е скрила.

 

Нека птиците отново да пропеят

и свободни те в небето да летят.

Топли ветрове игриво нека да завеят

и само в мрака мълнии да гърмят.

 

Небесни ангели ще ти се поклонят,

за тебе ще създават светове.

На ръце до трона ще те отнесат,

сред безкрайно, алено поле.

 

И под вечната прегръдка на зората,

ще царуваш в праведност и светлина.

Далеч от мрака на гората,

наравно с влюбените Слънце и Луна.

 

Зад завесата от пурпурна коприна,

сред нежната забравена мъгла,

Знай, свят очакващ тебе има,

зажаднял отчаяно за топлина.

© Михаил Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Много си добър! Регистрирах се днес в този сайт, за да мога да коментирам твоите стихове. В мое лице вече имаш неизменна почитателка. Някои от стиховете ти са непривично тъжни и мрачни, като се има предвид младостта ти. Но въпреки това са толкова красиви!
  • :Х
    аз се смаях просто... думи нямам...
  • Аз лично точно такива светове харесвам. Много хубаво си го описал!
  • Много истинско, реално и живо.
  • Красиво!
Предложения
: ??:??