20.10.2021 г., 16:23  

Задружно България да градим

987 0 1

 

 

 

Разделени на цветове разни, на наши и ваши,

на почтени и непочтени, съградените мостове

помежду ни от нашите древни предци с лека ръка

рушим, подвластни на егоизма тъмен в нас,

и на глупостта си безмерна докрай верни,

слепи и глухи за истината, лекомислено към черна

пропаст фатално вървим.Обезлюдена и разединена,

България днес ридае с горчиви катранени сълзи,

смъртно ранена не от други, а от родните си синове

и дъщери, които лекомислено водят един срещу друг

войни недостойни, безсмислени, грозни и вредни,

неглижирали най-важното, забравили,че всички сме  

само гости в този живот, че сме тленни. Но време е това

да се промени и този позор да спре, ако сме достойни

българи и имаме родолюбиво сърце. Да, време е вече

да кажем категорично и твърдо своето НЕ на войните

и задружно да сбъднем мечтите, време е да открием

в този коварен кръстопът правилния път и загърбим

враждите. Нека докажем на героичните наши славни

предци, че сме достойни тяхни потомци, че сме честни

родолюбиви българи и няма никога да позволим, 

сянка на облаци зли, светлото в сърцето ни да победи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми силно изразената позиция и загриженост за Родината и те подкрепям! Поздравявам те!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...