rajsun (Райчо Русев)
551 1381
14.06.2009 г., 19:21 ч.

Задушница 

  Поезия » Друга
1246 5 13
Като на свиждане дошли.
Измежду кръстове и плочи
сноват невидими души -
говорят с видимите още.

Душа и тлен - нетраен ден.
По-скоро час.
По-скоро - среща.
Безформено небе, поле,
кал, черни фигури и свещи.

Паници жито. И шишета.
Животът в мъртвото прелива.
Целта. И смисълът. И средството.
Остатъкът се разотива.

Ти накъде? Ти, който още
си носиш името и мощите.
Оттам, където си сега,
при сенките - или в света?

На четири посоки - сам.
Във всичко зримо разпилян:
трева-роса-пчела-дърво-
човек-и-път-и-звяр-и-бог...

Ти - при кого?

Недобротворен е светът,
и истината му - жестока.
Обединява ни Смъртта.
Разединява ни Животът.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • „Обединява ни смъртта.
    Разединява ни животът.”
    С малко думи си казал много...
  • Това е страхотно!
  • Какво като са минали години?
    Щом актуален е стихът,
    аз пак от тука ще намина.
    И други ще го прочетат.
  • Стихотворението ми хареса,независимо ,че Смъртта разделя и остава само пареща болка и сенки ,които не изчезват.Но докато има хора да си спомнят за мъртвия той е жив!
  • Много силно стихотворение, замислящо...
    Поздрави, Райсън!
  • Поклон за истината и живота... Поздравления!
  • Почитания, Райсън!!!
  • и е толкова тихо...
    прошката в сълзи е поискана
    и мъртви и живи я дават...

    Райсън...хубаво ще е да ни обединява животът...ама...
  • Сякаш си прав, друже.
  • "Недобротворен е светът,
    и истината му - жестока.
    Обединява ни Смъртта.
    Разединява ни Животът."

    Вярно!
  • Прости ми Райс, но мъничко ще поспоря с теб.Смъртта не обединва,тя е единствената, която безвъзвратно и безнадеждно разделя.Това е жестоката истина.По-добре разединени от живота отколкото "обединени" от смъртта.След нея нищо не е същото.След нея се живее като в счупено огледало.На където и да се запътиш получаваш порезни рани-боли и остават белези.
  • Палнал си свещичка за живите, Райсън!!!
  • Много хубаво стихотворение, Райсън! Знаеш ли, постави много въпроси. Натрапва ми се една мисъл, че трябва да почитаме хората, докато са живи и самите ние приживе да "грабим" от живота с пълни шепи. Много силно стихотворение, Райсън, истински се надявам повече потребители на този сайт да го прочетат.
Предложения
: ??:??